Allegro Pastel - Блестящата дестилация на Leif Randt на хилядолетна несигурност

Ако хилядолетната фантастика е жанрът на момента, тогава Берлин е неговият епицентър. Някъде сред еднократните наеми наеми, концентрацията на млади създатели и нощния живот, построени върху свръх и MDMA, немската столица е стадий за ново потомство литературна интроспекция. От подправените сметки на Лорън Ойлер до Винченцо Латронико, а в този момент и Алегро пастел на Лейф Ранд, в случай че сюжетът се отнася до ранната рецесия на съвестта на ранната връзка, тогава нощен клуб Berghain евентуално дебне някъде на назад във времето.

Рандт на четвъртия разказ, само че първият преведен на британски език, Allegro Pastel Peastuces Tanja, само че първият преведен на британски език Allegro, тогава четвъртият разказ на Berghain евентуално дебне някъде на назад във времето.

Randt's четвъртият разказ, само че първият преведен на британски език. роман. И двете подхождат на архетипа. Таня е публицист, основан в Берлин, чиято първа книга седи някъде на кръстовището на виртуалната действителност и гей романтиката. „ Хората, които не го харесаха, се натъкнаха като небрежно горди от неприязънта си към книга, която означаваше нещо за другите “, написа Рандт, напълно независимо. Джером, уеб разработчик на свободна процедура, живеещ тъкмо отвън Франкфурт, й подарява уеб страница, тъй като нищо не споделя обич като HTML. „ Всеки път, когато тя харесваше потребителски интерфейс, тя му беше напомнена “, прочетохме.

Техните взаимоотношения постоянно се въртят на парадокса. В хода на един имейл до Джером, Таня подозира, че майка й има меланхолия, предлага да пътуват дружно в чужбина, в детайли разказва прочувствените последици от разпадащия секс, който има с неотдавнашния си Флинг, признава, че има проблеми с уговорката и моли да го види на сватба-всичко това в пет параграфа. Jerome’s reply, in one, asks if she can bring some ecstasy with her.

Randt broaches how those who’ve grown up under the digital spotlight and been so deprived of economic stability will cope with turning 30

The internet age adds Втора двойка към романа. Физическата разлъка на двойката постанова виртуална връзка, тъй че цяла глава към края на романа идва под формата на имейли и известия. Посещавайки я в Берлин един уикенд и виждайки местата, които разпознава от нейните изявления в обществените медии, Джером се усеща по този начин, като че ли „ минава през една от историите на приятелката си в инсталацията “.

Когато Джером и Танджа са един с различен персонално, те наподобяват студени и неубедителни; Когато отделят, връзките им копнеят и се демонстрират и тлеят. Be it distance or simply the opportunity to rewrite messages, the result is a cleverly constructed parasocial relationship for a real couple — the exaggerated endpoint of the personas that proliferate from our online lives.

Randt’s writing is smart and snappy from the start, narrated from that lofty perspective that might once have been called omniscient — but since being inherited by millennials, is now just marked by crippling self-awareness and подозрение. Предаването на непрекъснатия спор на героите върху техните отзиви е изпълнена задача, изключително в превод. Питър Курас като цяло е безпроблемен, макар че се чудя дали „ бебето “ е в миналото верният термин на обичта и в случай че целуването на някого в устата би трябвало да бъде изписано толкоз дълго след приключването на 19 век.

Allegro Pastel не приказва тъкмо за потомство: неговите основни герои е мъчно да се разпознават, в случай че не сте градско творчество с голямо наличие в обществените медии и податливост към кетамин - и безкрайното им гонене на валидиране също не ги прави извънредно симпатични герои.

, само че това приказва за потомство. Randt Brilliantly популяризира по какъв начин тези, които са израснали под цифровия прожектор и са били толкоз лишени от икономическа непоклатимост и благоприятни условия, ще се оправят с навършването на 30 години, като техните родители остаряват, като приятелите им имат деца.

, тъй като това, което най -добре се оправя с пастелните дръжки. Не единствено крачката на историята - макар че тя в никакъв случай не се задържа прекомерно дълго, се любува на края, преди да се наложи да споделя пандемична история, и приключва в приятна сантиментална дефинитивна глава - само че и в предаването на суматохата, която изневеряването на вашите двадесет години и настъпващата безконечност от останалата част от работния ви живот подтиква. „ Не желая да стартирам да мисля от десетилетия “, отразява Таня. „ След тридесет години към момента можех да работя на цялостен работен ден. “

Нищо чудно, че двойката избира да живее толкоз безмилостно в сегашното. “The present, ” Randt writes, “which consisted of enormous light, professional success, and astonishing doses of euphoria while jogging, was pretty much all right. ”

Allegro Pastel by Leif Randt, translated by Peter Kuras, Granta Magazine Editions £12.99, 320 pages

Join our online book group on Фейсбук at and follow FT Уикенд на и